|
Касталия/Kastalia Browsers: Microsoft Internet Explorer, Mozilla Firefox 2.x, Opera
|
|
|
Валентин Канавров
Кое те пробуди за философията? Първото учудване, проблем, тема? Трудно е да се отговори напълно конкретно и точно на този въпрос. Но все пак темата за отвъдното – днес бих казал трансцендентното, метафизичното, априорното, божественото – беше тази, която изпървом ориентира чистото любопитство, а по-нататък и професионалния, и не само професионалния ми живот. Началото беше през първата-втората година в гимназията. Първите прочетени философски книги? Първата изцяло прочетена философска книга беше Grundriss der Logik und Erkenntnistheorie. Ein ontologischer Versuch на Reinhard Kynast от 1932 г. Тя и до ден днешен стои на видно място в библиотеката ми. Какво и доколко съм разбрал тогава, ми е трудно да преценя. Но първата глава на книгата е озаглавена “Принципът на идентичността”. Впрочем тезата на Кинаст, че понятието за познание е онтологично, е точно обратната на днес отстояваната от мен концепция. Първият “твой” автор? И на този въпрос не мога да отговоря с точност. Може би едва по време на следването съм имал “мой”, т. е. някак концептуално и екзистенциално близък автор. Той е Хегел. Има ли човек, когото можеш да наречеш свой учител във философията? Не, няма такъв човек. Но съм задължен на доста мои преподаватели от СУ, а по-нататък на някои колеги от Философския институт на БАН Кога разбра, че философията е твое призвание? Преди да започна следването на философия. Убеждението се утвърди чрез кандидатстването за докторантура, като първият ми опит беше неуспешен. От трима кандидати за едно докторантско място във Философския институт на БАН бяха приети двамата ми конкуренти. И двамата с връзки, както се казваше тогава. И двамата не защитиха, и двамата днес изобщо не се чуват в нашите среди. Желая им здраве и успех там, където са. Ако не беше в момента в България и имаше пълното право и реалната възможност да избираш, къде (континент, страна, град, университет или институт) би искал да се занимаваш с философия? По света има много добри места за правене на философия. Бих посочил два-три университета в Швейцария, които са оптимални за работа и живот. Но все пак бих избрал университета във Фрайбург, Германия. Ако върнем времето назад в ХХ в. и се намираш във възрастта на избора на университет, къде би искал да следваш философия? При кого от философите на ХХ в. би искал да учиш? И в този въпрос има няколко “ако”, които го правят странен. Но отвъд странностите, една година при Хайдегер и една при Витгенщайн е според мен оптималната комбинация. За живота на кой философ би искал да знаш в най-големи подробности? Като цяло биографиите на философите не ме интересуват в голяма степен. Според мен философията е преди всичко интерналистки продукт. (Има, разбира се, доста изключения – Киркегор, Ницше и др.) Твоето философско време от денонощието – за четене, за писане, за свободно размишляване, за преподаване? 24 часа. С коя книга или автор си помагаш при екзистенциални проблеми? Има един-единствен: великият Ницше. Има ли “изъм”, който да споделяш и в който да се чувстваш свойски? Има такъв, колкото и анти-измов да е днес философският свят. Това е трансцендентализмът. Ако “измът” не се разбира хипертрофирано, идеологически или догматически, а като принципизиране на философското мислене – по дефиниция то е такова!, - тогава всяка философия е някакъв “изъм”, представен по различен начин при първоначалното полагане на самото философстване. Как би определил своята философска позиция? Виртуалистки трансцендентализъм (критическа метафизика на познанието, на базата на която посредством адекватни схематики се концептуализират множество критически онтологии). Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с твоите идеи и възгледи и да я чувстваш толкова близка, сякаш е писана от теб? В основанията на виртуалисткия трансцендентализъм е философията на Кант и по-специално “Критика на чистия разум”. Тя не е “сякаш писана от мен”, но сякаш писана за мен. Във всеки случай във виртуалисткия трансцендентализъм първата “Критика”, а и Кантовата философия като цяло са подложени на сериозно преинтерпретиране. Кой от съвременните философи ти е най-сроден като възглед и/или изследователски подход? Близки са ми всички трансценденталисти, но друг виртуалистки трансценденталист не познавам Коя философска книга си препрочитал най-много пъти? Кантовата ”Критика на чистия разум”. Темата, която изследваш в последно време? Днешните ми занимания са фокусирани около темата “Граници на метафизиката. Кант и Хайдегер”. Философът, който те вдъхновява? Ницше! Има ли автор или книга, срещата с които да е предизвикала у теб дълбока промяна на тогавашната ти философска позиция или разбиране по отделни проблеми? Има автори, които са ме обръщали във философстването. Но не са толкова много: Кант, Хегел, Ницше, Хайдегер. С кого днес си говориш за философия с най-голямо желание и искреност? Със студентите ми и един мой състудент. Има, разбира се, доста хора в гилдията, с които искрено и задълбочено коментирам философски проблеми. Ако можете да попиташ накой от класиците на философията да ти даде разяснение за някое неясно място от своя книга – кого и за какво би попитал? Виртуалисткият трансцендентализъм развива една особена критико-херменевтична методология. От тази позиция въпросът е нерелевантен. Но в “по-човешки” план бих побъбрил по Платонов маниер с доста философи. Отвъд шегата, за мен респектът към големите философи е първостепенно отношение, което не бива обаче да прераства в преклонение, идолопоклонство, прекалено величаене и пр. Нека стигнем нивото на големите, нека го задържим и умножим, а оттам насетне, дано някой от нас направи нещо голямо и запомнящо се във философията. За коя недовършена или ненаписана книга на някой от великите философи съжаляваш най-много? Ако Хайдегер беше реализирал цялостния замисъл на “Битие и време”, сега може би моите занимания по темата за границите на метафизиката биха имали някакъв още по-ясен хоризонт. Кой от великите философи ти е най-симпатичен и близък като човек? Вече донякъде обясних, че за мен философстването е преди всичко интерналистко занимание в смисъл на разгръщане на трансценденталната синтеза, респ. на девиртуализиране на априорната форма на познанието по посока на херменевтизирания опит посредством различни видове схематизъм (така кристализират множеството критически онтологии). От това гледище симпатиите и близостите са философски неактуални. Имаш ли “неприятен” философ? Чия мисъл не би искал да продължиш? Няма такъв. За виртуалисткия трансцендентализъм всички са херменевтично безценни и еднакво значими. Кой мислител извън философската гилдия те впечатлява най-много? Достоевски, Уди Алън. Впрочем необходимо включвам “света на Достоевски” в лекциите си по история на философията на XIX век. Според мен рационалистическото интерпретиране на този свят – редом с религиозното, социологическото и психопатологическото – е не само възможно, но и необходимо за разбиране на логиката на разграждането на монистичната философия на духа през XIX и началото на XX век. Без Достоевски днешният свят би бил “една идея” по-неясен. Коя книга е разтворена на твоята маса в момента? Повече от една са. Но от двете страни най близо до PC са “Критика на чистия разум” и “Битие и време”. На една китка разстояние са 4-5 книги на Ницше. Книга от книжарниците, която препоръчваш да си купим? Последните ми две книги “Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм” и “Критически онтологеми на духовността”. Тази препоръка съдържа всички философски и екзистенциални нюанси: от шегата до концептуалния интерес. Какво прави една книга класическа? По-интересен би ми бил въпросът: Какво е некласическото философско мислене? Тук следва да се изясни концептът философски класицизъм, а после да се теоретизират некласическите резултати на философското мислене. Интересуващите се каня на разговор (кафето е от мен). Най-странната философска книга, която си чел? По-интересен би ми бил въпросът: Какво е некласическото философско мислене? Тук следва да се изясни концептът философски класицизъм, а после да се теоретизират некласическите резултати на философското мислене. Интересуващите се каня на разговор (кафето е от мен). От каква философска книга имаше нужда през последните десетилетия в България, а не беше написана? Трябват ни големи философи с големи, отключващи идеи. Такива философи трябват днес и на Европа, и на света.
Октомври 2006 |