|
Касталия/Kastalia Browsers: Microsoft Internet Explorer, Mozilla Firefox 2.x, Opera
|
|
|
Интервю с Цветина Рачева
Може би не учудването в Аристотелов смисъл, но откритието, че по някакъв въпрос или тема може да се разсъждава дълго; че като се мисли, се създава някаква реалност, която чудесно обяснява нещото, че мисълта разглежда обръща, преобръща нещото и го кара да стои в пълнота, която преди това мислене е била неподозирана; че мисленето прави видимото по-богато. Апология на Сократ и Диалозите на Платон. 2. Първият “твой” автор? Първите автори бяха свързани с учебниците ми по обществознание, респ. с Енгелс, Маркс. Бях възхитена от диалектиката в предлаганите текстове, това, че се проблематизираше процеса в историята, в труда, в мисленето; че процесите са изпълнени с натрупване, което дава резултати. Бях очарована от възможността да попаднеш в такъв тип мислене, който да обяснява, прояснява и предполага макропроцеси, валидни за целия човешки род и за всеки човек. Харесваше ми оптимизма в постановката на мисълта: ако владееш закономерностите, ще можеш да предвиждаш, да обясняваш и случайно историческото ще става едно валидно в логиката, необходимо съществуване. И това, че свободата се манифестираше като крайна и действителна цел на историята, че с нея започва истинското и сериозното. А първите познати имена от история на философията бяха Сократ, Платон, Хегел.
Това е един от малкото въпроси, на които мога да отговоря със спокойствие и вътрешно удоволствие независимо от отминаващото време. Първият ми учител беше Донка Дичева, с която се срещнах в Априловска гимназия. Тя самата беше най-чисто въплъщение на философското мислене и нагласа като поведение – непосредствено и достолепно. Беше съвършена, с красиви, завършени, класически черти, с абсолютна власт над емоциите и посрещането на случайностите, с мислене, което винаги подаваше хоризонт и което винаги ни поставяше в изпитание; хоризонт, при който освен изправеното положение, не оставаше нищо друго. Вторият човек беше Евгений Семьонович Линков, преподавателят ми по немска класическа философия в Ленинградския държавен увинерситет. Мисля, че беше гениален. Той ни показа вкуса и патоса на философията. Философията като рентген, който прониква абсолютно навсякъде и след който няма какво да се случи. Външно приличаше на В. Висоцки, имаше неговия темперамент и най-твърдите и непроницаеми синьо-стоманени очи. Никой не проникна отвъд тях. Беше по-голям хегелианец от Хегел.
В първия си час по философия в гимназията, в първите минути и с първите думи осъзнах, че ми се случва нещо без аналог - съвършено ново, толкова хубаво, колкото още не може да се помисли. Абстрактният стил на говоренето ме заплени, усетих, че ме въвежда в един висок и необозрим свят, че започва да нагъва форми, които могат да съществуват само там; че само философията дава този шанс да продължиш да стъпваш по земята, а всъщност да не си на нея. Много скоро разбрах, че нищо не е като нея, дори да й прилича; че дори границите й ще са съвсем други граници. 5. Ако не беше в момента в България и имаше пълното право и реална възможност да избираш, къде (континент, страна, град, университет или институт) би искала да се занимаваш с философия? Мисля, че и при нас философията може да се чувства добре, че й харесва, понеже сме толерантни и сме способни да даваме шанс на всеки неин порив. Струва ми се, че ние българите сме философични, че умеем да намираме обяснения. Остава перспективата на идеите. Иначе по-скоро бих се обвързала с изследователски екипи. Познавам много интересни мислители от университетите “Париж І”, “Париж VІІ”, “Париж VІІІ”, “Париж Х”. Има много други. 6. Ако върнем времето назад в ХХ в. и се намираш във възрастта на избора на университет, къде би искала да следваш философия? При кого от философите на ХХ в. би искала да учиш? Там, където и при когото съм завършила. Радвам се на колегите си от СУ, защото са неповторими. Те бележат актуалната уникалност в страната днес. Утре ще е по-друг начин. Други хора ще създават друга ситуация. Бих се радвала да слушам Лиотар, Дерида и Рорти.
Вече знам и съм удовлетворена. Още ми изглежда непосилно да разделям благородството на мисълта от благородството в съществуването.
Всяко време. Зависи от интензитета на мисленето.
Не в смисъл, че разтварям точно тази книга, но си припомням категорическия императив на Кант. Това ме предпазва от съжаления по-късно и прозрачността не може да се превърне в проблем - когато и да било.
Да, идеализмът – не субективния и не обективния. Много любопитен е постмодернизмът. 11. Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с твоите идеи и възгледи и да я чувстваш толкова близка, сякаш е писана от теб? Харесват ми всички книги и мисли, в които улавям неподправената грижа – за смисъла, за истината, за историята, за съдбата, за бъдещето. Но онова, което бих могла да напиша, бих го направила по друг начин. Това е въпрос на идиосинкразия. 12. Кой от съвременните философи ти е най-сроден като възглед и/или изследователски подход? Ж-Ф. Лиотар. Харесвам също методологичната последователност на колегите си от екипа по онтология.
Науката логика на Хегел.
Проблемът за субективността при Морис Бланшо.
Хегел.
Сега ми е много любопитна постановката на Стивън Хокинг, който като физик-теоретик показва, че ако един проблем е нерешим в някакъв модел, то трябва да се смени теорията, че винаги има друга теория, която предлага решение за нерешимото. Или проблемът за преформулирането. Например, според теорията на общата относителност, ако една от двойката елементарни частици попадне в черна дупка, то това е необратима загуба на информация, понеже по изплъзналата се друга частица не може да се идентифицира нито нейния спин, нито този на попадналата в свиващата се материя частица. Но ако се допусне, че пространство-времето в черната дупка не е плоско и огънато, а 11-мерно или p-бранно, то загубената частица ще се открие след някакво наслагване на брани-вълните.
С приятели, бих предпочела да са още повече или поне да мога да ги събирам... Със студентите е по различен начин искрено – тематизирано и винаги отначало.
Намирам свои, други обяснения. Класиците сигурно са изморени, и без това са казали достатъчно.
Наистина не съжалявам, в недоизказаното има твърде много прочити.
Мисля, че харесвам контрастно поставени съдби. От една страна ми допадат революционно настроените – Дж. Бруно е знаел, че ще “изгори”, Сократ също е знаел, че революционизира и е избрал завършека. (Има много други нюанси: дисциплината на Кант, чувствителността на Ясперс, честността на Хусерл, упоритостта на Хайдегер, точната дистанцираност на Дерида, завоалираната натъженост на Лиотар...) От друга страна ми харесва меката, есенна аристократичност на Хегел, неговото съвсем спокойно и задълбочаващо се отиване в тържеството, което нищо не може да отклони.
Едва ли има такива.
Стефан Цвайг, Херман Хесе, Стивън Хокинг, Йордан Радичков.
Светът в орехова черупка.
Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения на Дельоз и Гватари. 25. Какво прави една философска книга класическа? Идеята, която улавя духа на времето. 26. Има ли според теб добродетел или порок, които да отличават българина? Скептицизмът. Неговите махове са нашият порок и нашата добродетел. Във втория случай той е най-далечната и най-сигурна причина за нашия перфекционизъм, превръща се в амбиция и стимул. 27. Забелязваш ли у българите появата на нова добродетел през последните години? Онова, с което можем да приличаме на децата – способността да образуваме надежда и да я вкарваме в процес. Да опитваме отново. Мисля, че забележителното сега е не толкова какво, защото каквото и да правим, то не е напълно непознато и безпрецедентно. По-важното е как или при какви условия го правим. Струва ми се, че днешният героизъм се състои във волята да направиш и изградиш, да си в устрем, но без помощта на близкото или далечно минало и с нестабилното съдействие на настоящето. Различните и несъгласувани интерпретации на по-далечното и близко минало, наложени от спорни за общото приемане интереси, както и обосноваваните, но рядко приемливи рестрикции на актуалността, принудиха хората сами да поставят начала, да започват със себе си, да правят перспектива от една точка, да измислят точка, да търсят правила и сигурност в далечното и да си помагат чрез несвоето. Тъкмо мъжеството да намериш път като измислиш начало за него, ми изглежда, че е новата ни придобивка. 28. Ако можеше да стане така, че всички българи да прочетат едно твое изречение, кое би било то? Да продължим да се съмняваме в себе си, защото този е нашият начин да искаме от себе си да сме по-добри и на практика да ставаме все по-добри. Август 2004 Въпросите зададе: Иван Колев |