Кое Ви пробуди за философията? Първото учудване, проблем, тема?

За философията ме пробуди опита ми още в ученическите си години да си отговоря на някои въпроси от рода на: как може да изглежда безкрайната вселена и как изобщо да можем да си представим нейната безкрайност; или наивни размишления от сорта: „да има нищо, пак е нещо”, тоест някакво детинско предусещане на философския проблем за битието и небитието. Вече в гимназиалните си години за пръв път попаднах на апориите на Зенон и отначало започнах да се опитвам да им намеря някакво решение. Чак по-късно осъзнах, че те съдържат в себе си философски проблеми, а не са просто математически главоблъсканици.

Първите прочетени философски книги?

Първият опит да чета философска литература беше, когато на 11 годишна възраст се опитах да чета том 1 на „Капиталът” на Маркс. Точно тогава беше излязло негово издание на български език по случай 100-годишната от първото му издание. Разбира се, нищо не се получи. Но ако трябва да отговоря сериозно на този въпрос, нямам спомен кои точно са били първите ми философски книги. За мен философията дълго време (включително в студентските ми години) беше само хоби (тъй като аз най-напред завърших математика). Но още в студентските си години имах все по-нарастващ интерес към философията. Във всеки случай първите книги са били свързани с философски въпроси на математиката - за безкрайността, за континуума, за парадоксите в математиката и нейното обосноваване и други подобни.

Първият “Ваш” автор?

Отговор: Нямам точен спомен кой именно е бил първият „ми” автор. Отначало се интересувах от математиците в миналото, които са били и философи: Декарт, Лайбниц, Нютон и други. Още в ученическите си години четях много неща, свързани с живота и творчеството им, както и с идеите им, но не мога да посоча някой от тях като най-първи.

Има ли човек, когото можете да наречете свой учител във философията?

За свой учител във философията мога да говоря едва в по-зрелите си години, когато вече бях избрал философията за призвание, а след това и за професия като реализация на това призвание. Когато вече бях аспирант в тогавашния Институт по философия много неща съм научил от Сава Петров - както от книгите му, така и от непосредствените ми разговори с него, макар че той формално не ми беше нито научен ръководител, нито някакъв началник. Обаче ми е дал много във философията, за което съм му признателен и до ден днешен, светла му памет.

Кога разбрахте, че философията е Вашето призвание?

Както вече споменах, първоначално се бях насочил към математиката, като станах студент още на 17 годишна възраст и се дипломирах в Математическия факултет като магистър на 22 години. В студентските ми години философията отначало беше за мен само хоби. В по-горните курсове като студент интересите ми към философията се задълбочиха и когато бях в трети курс (някъде около 20-годишен) вече реших, че след дипломирането си искам да се занимавам с философия на математиката. Затова при определяне профила на магистатурата по математика аз исках да е такъв профил, който е най-близко до философията. И избрах математическата логика. С такива намерения впоследствие станах и аспирант по философия в тогавашния Институт по философия. Впоследствие интересите ми все повече се изместваха в посока „чиста” философия - така постепенно стигнах до проблемите на онтологията, в областта на която в крайна сметка беше и кандидатската ми дисертация (по сегашната номенклатура - доктор по философия). Така за мен това беше процес на постепенна духовна еволюция.

Ако върнем времето назад в ХХ в. В момента, когато се намирате във възрастта на избора на университет, къде бихте искали да следвате философия? При кого от философите на ХХ в. бихте искали да учите?

Най-напред да уточня, че ако мога да се върна назад в годините, аз отново бих избрал първо да следвам математика, след това физика, и чак тогава философия. Разбира се, ако можех да избирам, бих следвал в най-реномирани Европейски университети, като бих обиколил поне два-три университета преди да се дипломирам, каквата е и настоящата практика на Запад. Бих обиколил Кеймбридж, също някои немски университети. За съжаление, по времето, когато бях студент, това бе невъзможно.

За живота на кой философ бихте искали да знаете в най-големи подробности?

В различни периоди от развитието си съм искал да знам подробности за различни философи. Ако трябва да посоча такъв философ към настоящия момент бих посочил Уайтхед.

Вашето философско време от денонощието - за четене, за писане, за свободно размишляване, за преподаване?

Най-ползотворна част от деня за писане за мен е сутринта - докато съм още на свеж ум. За четене мога да чета по всяко време - дори и нощем, и съм го правил много пъти, събуждайки се посред нощ и ставайки, за да почета от някоя книга. Време за специално размишляване нямам: аз размишлявам, докато чета нещо. Не мога да седна и да си кажа: сега ще размишлявам, без да правя нищо друго - не се получава. Свежи и оригинални идеи ми идват именно по време на четене: аз обичам да чета бавно, подчертавайки някои неща от текста и записвайки си отделни мисли в полета на книгата; изобщо, размишлявайки над текста. Тогава ми хрумват и собствените ми идеи. А за преподаване и за различни администативни дейности - в това число за участие в заседания, за срещи с хора, за семинари и прочее - предпочитам след обедите, за да могат сутрините да са изцяло мои - за чисто творческа дейност.

С коя книга или автор си помагате при екзистенциални проблеми?

При екзистенциални проблеми обикновено чета психологически книги, търсейки корена на неблагополучието в себе си и опитвайки се да го преодолея, като „надрастна” над проблема.

Има ли “изъм”, който да споделяте и в който да се чувствате свойски?

Споделям идеите на процесуалната философия. Но не бих казал, че това е „изъм”: самата тя не е еднородна, нито има характер на идеология; по-скоро ме привличат този тип идеи, които са в нейната основа.

Как бихте определили своята философска позиция?

Смятам се за онтолог, силно симпатизиращ (понякога до пристрастност) на процесуалната философия.

Коя Ваша книга представя най-пълно вашия философски възглед?

Не мога да кажа, че някоя книга ме характеризира най-пълно. До момента имам публикувана една монография и от дълго време държа ръкописите за още две книги, които все се старая да усъвършенствам и все съм недоволен. Но никоя от тях (дори и един ден да бъдат публикувани) не може да ме характеризира пълно и едва ли някога ще напиша такава книга. Всяка книга в най-добрия случай представя само някаква страна от мен, характеризира ме откъм определена гледна точка, но пълно - никога и никога няма да бъде така.

Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с Вашите идеи и възгледи и да я чувствате толкова близка, сякаш е писана от Вас?

Не, не мога да посоча такава книга.

Кой от съвременните философи Ви е най-сроден като възглед и/или изследователски подход?

Ако говорим за философите на двадесети век - това е Уайтхед. Но ако говорим за философите, които са живи и сега, не мога да посоча определено име. Логично би било да посоча някой от последователите на процесуалната философия, но по света понястоящем не виждам фигура от ранга на Уайтхед.

Какво според Вас прави една философска книга класическа?

Според мен когато една книга надхвърли епохата, в която е писана, тя става класическа. Тоест, книгите, които в известен смисъл са мост между различни епохи, между техните идеи или които очертават път към нова епоха и в този смисъл пак са „мост” - те са класически.

Коя философска книга сте препрочитали най-много пъти?

От световните автори това са книгите на Уайтхед, по-специално „Процес и реалност”, „Науката и модерният свят”, „Приключението на идеите”. След това бих посочил „Метафизика” на Аристотел. А от българските автори непременно трябва да посоча „Методология на субстратния подход” на Сава Петров (особено в младежките ми години).

Най-странната философска книга, която сте чели?

Може би „Зен или изкуството да се подържа мотоциклет”, ако броим това за философска книга. Но тук думата „странна” възприемам в по-специфичен смисъл.

Темата, която изследвате в последно време?

Понастоящем изследвам темата за развитието и перспективите на процесуалната философия, за нейните тенденции в обозримото бъдеще, за способността й да дава по-жизнеспособни отговори на класическите метафизически и онтологически въпроси, а оттук - и за способността й да намира „приложение” (в пряк и в преносен смисъл) в други области на философията и не само на философията.

Философът, който Ви вдъхновява?

Е, вече стана ясно, че това е Уайтхед.

Има ли автор или книга, срещата с които да е предизвикала у вас дълбока промяна на тогавашната Ви философска позиция или разбиране по отделни проблеми?

Да, срещата ми със Сава Петров в младежките ми години донякъде изигра такава роля.

С кого днес си говорите за философия с най-голямо желание и най-искрено?

С всеки, който е доброжелателно настроен и се интересува от философия. Особено с по-млади колеги, на които чувствам, че имам какво да кажа.

Ако можете да попитате накой от класиците на философията да Ви даде разяснение за някое неясно място от своя книга - кого и за какво бихте попитали?

Трудно ми е да посоча едно единствено такова място. Бих искал да попитам философите като Уайтхед, но далеч не само него, чиято философия ме привлича, но не едно единствено нещо, а много неща: часове наред бих задавал въпроси и след вътрешното им преосмисляне вероятно пак бих ги задавал с желанието да получа все нови и нови тълкувания.

За коя недовършена или ненаписана книга на някой от великите философи съжалявате най-много?

Съжалявам, че на Уайтхед не е стигнал живота, подобно на Хегел да завърши своята философска система. А може би тове е за добре, а не за съжаление: кой знае... От българските автори, съжалявам, че Сава Петров си отиде много рано, а казваше, че има в главата си идеи за още две-три книги. Така и не можа да ги напише...

Кой от великите философи Ви е най-симпатичен и близък като човек?

За съжаление, не съм имал възможността да познавам отблизо нито един от великите философи (просто те са живели в друго време), за да мога да преценя. Изводите, които си правим от книгите и писанията за великите хора, не винаги са достоверни или най-малкото не винаги ни дават достатъчно основание за преценка на самия човек. Без лично познанство това е почти невъзможно.

Имате ли “неприятен” философ? Чия мисъл не бихте искали да продължите?

Не, не мога да посоча „неприятен” философ, но отново казвам това, съдейки само по знанията си от книгите. Ако се познавах лично с някой от великите, кой знае, може би някой от тях би се оказал неприятен.

Кой мислител извън философската гилдия Ви впечатлява най-много?

О, много мислители ме впечатляват, но ако трябва да посоча нечие име, бих назовал Достоевски.

Коя книга е разтворена на Вашата маса в момента?

Няколко книги са разтворени едновременно. Моето работно кътче е отрупано с книги (разбира се, свързани с дадена тема), от които чета различни места и правя съпоставки. А темата, която в момента ме интересува и която „обвързва” тези книги, е процесуалната философия.

Коя Ваша книга да очакваме в най-близко бъдеще?

Имам принцип да не говоря предварително за бъдещите си планове. Така че нека да не разкривам отговора на този въпрос.