New Page 2

Касталия/Kastalia
Един сайт на Иван Колев/The personal site of Ivan Kolev

За философията

Името. Питагор пръв прозрял, че на човек не е по естество отредено да живее в мъдрост, а на дистанция от нея. Едни ще се стремят към нея - това ще бъдат философите, други ще са безразлични (homo ordinarius), а трети ще намразят логоса (Платон ще ги нарече мизолози).

Абсолютното. Има едно метафизично понятие, което събира всичко в себе си - битие и нищо, реално и идеално, живо и неживо, житие и смърт, свят и трансценденция. То е алфата и омегата за философите.

Смъртта. Философът живее със съзнанието за радикалната крайност на човешкото съществуване, но също с интуицията и в хоризонта на безкрайното. Смъртта постоянно се мержелее на хоризонта на мисълта като птица в периферията на погледа. Разговорът около смъртта трае до самата смърт.

Любовта. Поривът към мъдростта Питагор определил като любов към мъдростта. Защото любовта е пределен опит на човека - да бъде в най-високото място от на своя живот и да види най-високото в нечие друго съществуване. Способността да обичаш е измерител за това доколко можеш да достигнеш най-високия регистър на живот.

Ценностите и циниците. Мизолозите и циниците са основните неприятели на философите. Мизологията води най-често до парачовешкото - до семплото витално съществуване. Цинизмът й помага да увлича тълпата в тази посока.

Гордост и вежливост. Тази максима на Ницше ("Признак на висше умение е да съчетаеш гордост и вежливост") е правилото на доброто светско поведение на философите. Липсата на гордост води до низост, липсата на вежливост - до арогантност и примитивизъм.

Философите никога не работят. "Има един единствен начин да не работите цял живот - да обичате работата си", обичал да казва един американски мислител на своите студенти. Следователно философите по дефиницията на името си никога не работят.

За какво е нужно? Днес човек лесно може да се обърка от шаренията и да си помисли, че философията вече не е най-интересното нещо на света. Правилно, но това важи само за тези, които смятат, че самите те не принадлежат към най-интересното. А загледаш ли се веднъж огледалото, обърнеш ли мисълта към нея и изначалното - тогава разбираш, че всичко шарено е скучно в сравнение със сивата диря на Совата.