Много по-семпла
е идеята на Зигмунд
Фройд [imena]. Според бащата на
психоанализата съвестта е гласът на свръх-аза
[termini], който съвпада с нормите на
обществото. Този глас подтиска
желанията на съкровенното ни Аз и по
този начин се явява в душата ни като
авторитетна морална инстанция. Съвестта
е гласът на авторитета, който идва към
нас като персонификация на обществото.
По такъв начин обществото съгласува
нашето поведение с обществените норми.
Гласът е интериоризиране на
обществените норми. По този начин
обществото контролира вътрешния живот
на индивида и намалява опасността от
действия против ценностите на
обществото.