Гласът на демона – Сократ

Когато го обвиняват, че “развращава младежите” и “не признава боговете”, Сократ се позовава на един вътрешен глас – неговият демон, който го възпирал да извършва определени постъпки. Това доверие към вътрешна морална инстанция и отказът да се подчини напълно на определени норми на Атинското общество стават причина Сократ да бъде осъден от своите съграждани на смърт. Така с цената на своя живот Сократ заплаща доверието си към съвестта. Историята го оправдава и дори още неговите съвременници скоро след изпълнението на присъдата се разкайват за стореното. Защото разбират, че човек не бива да е марионетка на външни сили. Моралът не е записан върху камъните, колкото и древни да са те. За разлика от законите на правото моралът е записан в сърцата ни.

Сократ (469–399 г.пр.н.е.)

Ж и в о т

Сократ е първият роден в Атина философ. Баща му, Софроникс, бил каменоделец, а майка му, Финарета, била акушерка. Жена му, Ксантипа, била с много особен характер и става символ за свадлива жена на умен мъж. Сократ имал трима сина. Той не ни оставя нито едно съчинение и не създава школа, макар влиянието му да е толкова силно, че много школи след смъртта му били наречени “сократически”. Сократ обичал да говори с различни събеседници, често съвсем случайни минувачи по атинските улици и площади. Бил обсебен от страстта да мисли и разсъждава. Умеел така да се вглъби, че веднъж седял замислен на едно и също място повече от денонощие. Сократ е осъден по две обвинения. Първо, за “въвеждане на нови богове”, понеже чувал глас на вътрешен Демон, който го предпазвал да извършва едни или други неправилни деяния. Този вътрешен глас е всъщност гласът на съвестта. Второ, за “развращаване на младежта”, понеже подтиквал младите атиняни сами да размишляват над съдбата си, а да не приемат наготово своя живот. Сократ отхвърля предложението на своите ученици да избяга и да се спаси и спокойно изпива чашата с отрова. Дори в предсмъртните си часове Сократ спокойно беседвал със своите ученици.

А ф о р и з м и

· Аз знам, че нищо не знам.

И д е и

Историята на етиката започва със Сократ. Той може да бъде наречен “баща на етиката”, макар терминът да е въведен от Аристотел. Сократ подлага на преосмисляне традиционния морал. Той се стреми да подтикне атиняните да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима “знам, че нищо не знам” е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности. В диалозите със своите събеседници Сократ опитва да намери правилните определения на понятия като “добро”, “справедливост”, “достойнство”. Въодушевен от това свое намерение той достига до извода, че “добродетелта е знание”. Само ако имаме пълното съзнание за доброто, само тогава можем да направим добро. Въпреки съмненията, на които подлага моралните възгледи на своето време, Сократ не е анархист и спазва законите на своята държава. Затова не приема предложенията на свои ученици да избяга от затвора и да избегне смъртната присъда.