• Гласът на демона
• Гласът на Свръх-Аза
• Вътрешен съд
• Призив за автентичност

2. Добросъвестност

3. Честност

4. Слабата съвест

• Нечиста съвест
• Лицемерие

4. Има ли благородна лъжа?

Съвестта обаче не живее безпроблемно и безметежно в душите ни. Тя е морален глас, който често бива заглушаван, тя е морална светлина, която страстите засенчват. Безсилието на съвестта има различни имена. 

Нечистата съвест

Когато уличим някого в аморално действие, ние казваме: “не му е чиста съвеста”, “той има гузна съвест”. Тази морална нечистота може да проличи в смущението, в объркаността или в агресивността на неговото поведение. Човекът с гузна съвест (“гузен негонен бяга”) търси активно алиби, стреми се “да се презастрахова” срещу нашите упреци. Всичко това показва, че съвестта не го е напуснала съвсем. Тя се проявява, но “със задна дата”. Когато е трябвало да бъде силна, тя е проявила слабост и моралната грешка е била сторена.

Когато човек не се стреми да прикрие или забрави грешките си, а съжалява и се разкайва за стореното, тогава казваме, че той има “угризения на съвестта”.