|
Касталия Browsers: Microsoft Internet Explorer, Mozilla Firefox 2.x, Opera
|
|
|
Книгите
Антиквариатът на П. Там ме заведе И.С. Беше огромен апартамент в стара кооперация на Дондуков. Някак продълговат и с неопределен край. Каза ми: "Ето този човек е правил личните библиотеки на И.П. и К.В., но вече няма сили да събира книги. Все пак виж, може да намериш нещо". И аз започнах. Книгите бяха навсякъде - по коридорите, в стаите, по прозорците, в кухнята. Беше хаотично. Смесица от домашни и "недомашни" предмети. Старият П. седеше настрани безучастно и пушеше. Беше доста пълен и правеше кратки, съвсем бавни движения. Навярно мъчителни. Само веднъж каза: "Ех, какво време беше. Имах книги всякакви. Сега няма нищо". Не беше ясно кое точно време е било това - когато е събирал и продавал активно или пък онова, съвсем далечното. Купих си само едно томче от библиотеката на Славянски. Белоемигрантът Б. Беше починал преди 4-5 години. И.С. ме запозна с племенника на Б., който ме посрещна в неговия апартамент и ме гледаше крайно недоверчиво и нервно. Водихме доста дълъг разговор, в който той ме разпитваше какво уча и защо се интересувам от "такива" книги. След повече от час започна и сам да разказва за себе си. Работел в БГА Балкан, в инженерната част. С усмивка спомена как ходели на посещения в западни авиационни части и той все успявал да забележи нещо, което после внедрявал. "Така се правят нещата", каза хитро той. След като се поуспокои ме заведе в апартамента на Б. Там живееха жената на Б. и нейната сестра, която страдаше от умствено разстройство. И двете бяха доста над 80 г. Жената на Б. беше интелигентна и мила възрастна жена, за която обаче книгите нямаха никаква стойност, а притежаваха само някаква цена, която Племенникът и И.С. определяха. Искаше да се освободи от тях, за да получи място и въздух, а и нещо да спечели. След кратък разговор ме заведе в стаята с библиотеката. Бях потресен от гледката. В този малък соц апартамент имаше огромно количество ценни книги. Бяха подредени на 2-3-4 редици по грубо сковани рафтове от земята до тавана И.С. забеляза удивлението ми и каза: "А преди теб вече минаха няколко души. И купиха каквото си намериха". Имаше книги, речници и граматики на поне дузина езици, включително старогръцки и латински. Няколко пъти се връщах на това място. Успях да се сдобия с такива раритети като четиритомника на Айнщайн и първите четири тома от шесттомника на Лосев. Всеки път обаче към купуването пристъпвахме след доста дълъг разговор. Защото отново трябваше да преминавам през процедурата "получаване на доверие", а и защото Б. ме беше впечатлил. Той е бил много особен човек. Произхождал от сравнително заможен руски род. Жена му ми показваше снимка, на която се виждаше речно пристанище и параход, за което той казвал: "Ако не бяха комунистите, това щеше сега да е мое". През 1922 пристигнал в България. Работи, учи и става лекар. Започва да трупа книги и да се самообразова. "След като всичко ми взеха, само това ми е останало", често казвал на жена си. Нямали деца. Научил много езици и, наистина, книгите на разни езици бяха изпъстрени от бележки с разноцветни моливи. Много от бележките бяха на същия език, на който беше книгата. Купих едно Евангелие с немския превод на Лутер, в което на няколко места Б. беше написал с червен молив: "Това М. и аз ти казвам". М. беше името на жена му.
|