|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Трифон Силяновски
С композитора Трифон Силяновски се срещнах, когато се готвехме да публикуваме Шпенглер - Залезът за Запада. Някой ми каза, че вече има превод. Направил го бил един музикант. Така се запознах с Трифон Силяновски. Живееше в един стар, препълнен с книги апартамент в пресечка на "Патриарха". И при него обстановката беше като при Свинтила - легло и наоколо от земята до тавана рафтове с книги на по две-три реда. Силяновски беше много фин и деликатен човек, сякаш постоянно заслушан в нещо, което другите около него не чуват. Показа ми преводи от немски на Шпенглер, Винделбанд, Юбервег, Грабман. Правил ги през годините на социализма. Ей така, за себе си, за да не забрави немския, който той много обичаше. Много ме впечатли един негов разказ за престоя му във Виена. За събиранията на група композитори, историци, философи, на които той имал удоволствието да присъства и да участва в разговорите. Всъщност най-впечатляващото бяха очите на Силяновски по време на разказа. И накрая тихо каза: "Това беше най-прекрасното време от моя живот. Никога повече не попаднах сред толкова духовни хора". Бил е за малко в Касталия. А това "никога повече" обхващаше и годините, прекарани в лагера в Белене. Разказа ми как една зимна коледна нощ за забавление на охраната го извели навън "да си изкопаеш сам гроба в чест на "твоя" празник". Накрая, за да е "по-истинско", го накарали да влезе в изкопания гроб и стреляли във въздуха. След лагера бил няколко години интерниран в някакво село. Принудили го да живее известно време в обор при животните. А Силяновски познаваше Бах в детайли. Коментираше "Изкуството на фугата" с такъв възторг в очите, че на човек му ставаше много възвишено и много страшно.
|